МАЛЀЕ МИ1, мин. св. маля̀ ми, несв., непрех. Диал. Струва ми се, вижда ми се, че нещо е малко, недостатъчно. Свечеряваше, а рибата бе малко .. — Има ли улов за гощавката? — Бих го угостил аз, ама де! Дано кост ги задави .. Все плюскат, все им малее. М. Смилова, ДСВ, 9. Свекър Дудени говори: / „Снао Дудено убава, / защо със длака прибиваш / ту бледа, синя-зелена — / дали ти двори теснеят, / дали ти дари малеят, / дали ти рода множее / или ти либе грознее?“. Нар. пес., СбНУ XLIV, 387.
МАЛЀЕ МИ2, мин. св. маля̀ ми, несв., непрех. Диал. Става ми зле; прилошава ми, прималява ми.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.